Най-важното умение не е техническо: как да опишете какво искате

Няма тайна формулировка

Не ви трябва да учите инженерство на заявки, за да строите бизнес софтуер по този начин. Описанието, което работи, е обикновен професионален език, насочен към способен новодошъл, който не познава фирмата ви.

Струва си да се каже ясно, защото цяла индустрия от съвети внушава обратното. Вълшебни думи няма. Има набор от въпроси, на които описанието ви или отговаря, или ги оставя отворени, а на оставените отговаря нещо, което никога не е срещало вашия бизнес.

Проверката е проста и можете да я направите, преди да сте написали каквото и да е: ако дадете тези абзаци на способен човек, започнал в понеделник, ще свърши ли работата до петък, без да ви зададе дванайсет въпроса? Ако не, липсващите дванайсет отговора са това, което трябва да добавите.

Започнете от съществителните, не от екраните

Изброете нещата, за които фирмата ви държи записи, преди да опишете какъвто и да е бутон. Клиенти, поръчки, автомобили, курсове, полици, смени. Записите са скъпата за смяна част; екраните са евтини.

Повечето хора започват с описание на екран, защото екранът е това, което могат да си представят. Работи за първата сесия и после тихо създава беди, защото два екрана, които и двата показват „клиента“, могат да скрият факта, че никой не е решил дали клиент и контакт са едно и също.

Направете го в този ред и цялото упражнение става по-кратко: назовете всеки запис, кажете кое на кое принадлежи, и после опишете екраните като изгледи към тези записи. Десет съществителни са нормална малка система. Трийсет значи, че описанието покрива две системи и вероятно трябва да се раздели.

Шестте неща, които носят тежестта

Кой ползва и какво вижда всеки от тях; какво се пази за всеки запис; стъпките на основната работа по ред; какво никога не бива да се случва; какво се изпраща, на кого и кога; и какво лично вие гледате в понеделник сутрин.

Запишете правилата, които са невидими за всички освен за вас

Всеки бизнес има шепа правила, които са очевидни отвътре и неотгатваеми отвън. Това са изреченията с най-висока стойност в цялото описание.

Редовният клиент не плаща депозит. Оферта над пет хиляди евро минава първо през собственика. Нищо не се фактурира, преди да са закачени снимките. Софийският клон номерира поръчките отделно. Нито едно от тези не може да се изведе отникъде и всяко от тях е причината един софтуер да се ползва или тихо да бъде изоставен.

Пишете ги като къси прости изречения, по едно правило на ред, под собствено заглавие. Те ще бъдат частта, към която се връщате, когато променяте системата по-късно, и частта, която колега чете, за да разбере как всъщност работи фирмата.

Кажете какво никога не бива да се случва

Отрицателните правила са тези, които хората забравят, и тези, които болят. Двойно записване, изтрит запис, колега, който вижда заплати, повторен номер на фактура, приета минала дата.

Забраните не излизат от описанието на успешния път, защото когато си представяте процеса как работи, си представяте хора, които правят правилното. Това, което чупи системата през втората седмица, е човек, който прави разумно нещо в грешен ред.

Три-четири забрани обикновено стигат и се пишат бързо, щом знаете, че ги търсите. Подсказката, която върши работа: довършете изречението „най-лошото, което тази система би позволила на някого“ три пъти.

После описвайте промените по същия начин

Описанието не е еднократен документ. След като първата версия съществува, всяка промяна е едно-две изречения от същия вид, и точно там се случва по-голямата част от истинското проектиране.

Първата версия е предположение на всички участници, включително ваше. Промените след първата седмица истинска употреба са мястото, където системата става вярна, и обикновено са малки: това поле не трябва, този списък да е подреден по дата, това напомняне да не тръгва в неделя.

Пазете описанието като жив документ, вместо да го изхвърлите след изграждането. Шест месеца по-късно, когато някой пита защо системата прави нещо странно, отговорът обикновено е изречение вътре, с което всички са се съгласили и после са го забравили.

Провалът, който никой метод не оправя

Трима души описват един процес по три различни начина, никой не забелязва и системата добросъвестно реализира един от трите. После я обвиняват, че е сгрешена.

Това е най-честият начин такива проекти да се провалят и в нито един момент не е софтуерен проблем. Разногласието е съществувало и преди, скрито от факта, че всеки е правел своя вариант на ръка. Записването е това, което го изважда наяве, което е неудобно и е и най-полезното, което записването върши.

Практическата защита е описанието да бъде прочетено на глас от човек, който върши работата, пред друг човек, който върши същата работа. Петнайсет минути. Всяко място, на което се прекъсват, е нерешено решение, а сега е несравнимо по-евтино да се вземе.

ВЪПРОСИ