Демо срещу система: защо повечето неща, направени с AI, не влизат в употреба

Какво всъщност е демото

Демото е работещ отговор на въпроса „може ли това да съществува“. То е истински софтуер, върви и е наистина полезно - като доказателство. Не е доказателство, че нещото е готово да се ползва от някой друг освен този, който го показва.

Това не е упрек към демотата. Да направите такова е правилният първи ход и точно този ход тази платформа прави евтин. Половин час описване ви дава нещо на екран, от което хората в стаята или се навеждат напред, или не, и да разберете това за половин час е сделка срещу това да го разберете след оферта за петнайсет хиляди евро.

Проблемът е само, че демото и завършеното нещо изглеждат еднакво. И двете са страница с бутони. Никой отсреща не вижда кое от двете гледа, а доста често не го вижда и този, който го е направил.

Петте неща, които липсват на едно демо

Вход с роли, данни, които оцеляват, разумно поведение при грешка, човек, който отговаря за него, и начин да се промени следващия месец. Всяко от петте е невидимо при показване и всяко от петте е причината демото да спре да се ползва.

Забележете, че нито едно от петте не се вижда при показване. Показването е един човек, който прави правилното нещо, в правилния ред, върху данни, които сам е въвел преди пет минути. Всяка от петте повреди има нужда от втори човек, за да се появи.

Моментът, в който се чупи, е вторият потребител

Софтуер, който един човек ползва правилно, е документ. Софтуер, който двама души ползват едновременно, е система, и всичко трудно в системите започва от втория човек.

Вторият човек отваря същия запис, докато първият го редактира. Вторият човек пише телефон с интервали. Вторият човек е колега, който не бива да вижда заплати. Вторият човек прави стъпките в друг ред, защото е обучен другояче или защото изобщо не е обучаван.

Затова демо, което е впечатлило всички на срещата, тихо не се ползва шест седмици по-късно. Нищо драматично не се е случило. Просто никога не е преживяло първата седмица, в която истински хора вършат истински неща едновременно един с друг.

Защо това се случва повече сега, а не по-малко

Цената на първите осемдесет процента от един софтуер се срина. Цената на последните двайсет не помръдна. Тъй че броят на полузавършените неща рязко нарасна, а броят на стигналите до всекидневна употреба - не.

Преди самото стигане до работещ екран беше скъпо, което значеше, че почти нищо не тръгва, ако няма да бъде довършено. Този филтър го няма, а той е вършел повече работа, отколкото някой е предполагал.

Числата около това в България си струват едно замисляне. Евростат отчита ползване на изкуствен интелект от български фирми 8,6%, а базова дигитална интензивност сред малките фирми 38,3% срещу 71,4% средно за ЕС. Разликата между тях и броя фирми, които вече са пробвали нещо с AI, е точно купчината демота. Пробването е евтино и често. Ползването не е нито едното, нито другото.

Какво реално иска преминаването

Приблизително: описвате кои са потребителите и какво вижда всеки от тях, слагате истински данни вместо измислени, пускате го една седмица успоредно със стария начин и поправяте това, което седмицата покаже. Това са дни работа, не месеци, но не е нула.

• Назовете ролите преди изграждането, а не след него. Две роли обикновено стигат, а изборът им е решение, което само вие можете да вземете
• Заредете истински записи, включително грозните - клиентът без ДДС номер, поръчката, отменена по средата
• Пуснете го успоредно с това, което е процесът сега, за една пълна седмица, включваща понеделник и край на месец
• Записвайте всеки момент, в който някой се е поколебал. Това са промените и обикновено са пет-шест изречения
• Решете кой е стопанинът. Ако отговорът е „всички“, значи никой

Честната част: някои демота трябва да си останат демота

Добра част от направеното трябва да се погледне веднъж и да се изостави. Това е демото, което си върши работата, а не се проваля.

Ако демото ви показва, че процесът отдолу не е уговорен, правилният отговор е да отидете и да уговорите процеса, а не да довършите софтуера. Ако ви показва, че проблемът е по-малък, отколкото сте мислили, правилният отговор е споделен документ и никакъв софтуер. Отказвали сме хора да строят неща на тази платформа точно по тази причина и това е по-добър изход от система, която никой не отваря.

Провалът не е да направите демо, което умира. Провалът е да не знаете кое от двете държите и да плащате да работи нещо, което никой не е отварял от март.

Как да познаете кое ви показват

Задайте три въпроса: кой е вторият потребител, какво става, когато той въведе нещо грешно, и колко струва това да се промени през ноември. Всичко, което не може да отговори и на трите, е демо, който и да го е направил.

Тези въпроси работят върху собствената ви работа, върху офертата на доставчик и върху нещо, което колега е сглобил през уикенда. Не изискват да разбирате технологията, и точно това им е смисълът.

На тази платформа преминаването е нарочно евтино: същото описание, което е дало демото, е това, което разширявате, тъй че добавянето на роли и истински данни е още описване, а не ново изграждане. Пак е една седмица от вашето внимание и никой инструмент не я маха.

ВЪПРОСИ