Vibe coding: какво означава и защо изведнъж всички говорят за него

Откъде идва терминът

Андрей Карпати го въведе през февруари 2025 г. Той е водил изкуствения интелект в Tesla и е сред основателите на OpenAI, а описваше собствения си навик да прави малки програми, като говори на модел, вместо да пише код.

Изразът се разпространи за седмици, което обикновено не се случва с технически термини. Разпространи се, защото назова нещо, което много хора вече тихо бяха започнали да правят и нямаха дума за него.

Един ред стига, за да носи цялата идея: vibe coding е да опишеш софтуера с думи, вместо да го пишеш с код.

Какво буквално представлява

Описвате какво да прави системата. Тя се изгражда. Гледате я, ползвате я и казвате какво да се промени. Кръгът се повтаря, докато нещото започне да върши работа.

Това е цялата механика и си струва да се каже колко обикновена е. Няма синтаксис на заявките, който да учите, и няма вълшебна формулировка. Описанието, което работи, е това, което бихте дали на нов колега в първия му ден: кой ползва това, какво трябва да вижда, какво става, като натисне бутона, и какво никога не бива да се случва.

Разликата между добро и лошо описание не е в речника. Тя е дали решенията са взети. „Система за записване“ не е описание. „Клиентите запазват час от трийсет минути, изпращаме напомняне ден по-рано с SMS и двама души никога не могат да държат един и същ час“ е описание.

С кои три неща го бъркат

С no-code платформи, с чат асистенти и с инструменти за автоматизация. Всяко от трите е наистина полезно и нито едно не е това.

Объркването не е ничия вина — рекламата на четирите категории звучи еднакво. Начинът да ги различите е да питате какво ви остава в ръцете накрая и кой трябва да свърши следващото парче работа.

Защо се появи сега и защо има значение точно тук

Правенето поевтиня достатъчно, за да си струва за проблеми, които досега бяха твърде малки, за да се решават. В България тази разлика е необичайно голяма, защото инфраструктурата е отлична, а ползването на софтуер — не.

Евростат поставя българските малки фирми на последно място в ЕС по базова дигитална интензивност: 38,3% срещу 71,4% средно за ЕС. Ползването на изкуствен интелект от български фирми е 8,6%. В същото време България е първа в ЕС по оптично покритие — 93,5% срещу 74,1% средно за ЕС.

Тази комбинация е цялата история. Връзката не е ограничението и не е от години. Липсваше софтуер, който да пасва на фирма от трийсет души, на цена, която фирма от трийсет души може да плати. В страната има между 340 и 400 хиляди малки и средни предприятия и повечето от тях имат поне един процес, който още върви в таблица, отваряна от трима души едновременно.

Какво върши добре днес

Вътрешен софтуер за малка фирма: неща със записи, форми, списъци, напомняния, роли и справки, при които вие сте единственият клиент и вие решавате кое е правилно.

• Записване и напомняния, при които правилото за двойно записване е вашето, а не на инструмента
• Оферти и работни карти, при които номерацията и етапите съвпадат с това как вече работите
• Регистри на клиенти и срокове, при които логиката на срока е специфична за вашата практика
• Наличности и заявки, при които границата за презареждане е решение, а не фабрична настройка

Какво не върши, казано направо

Не решава какво да прави софтуерът. Тази работа е със същия размер, с който винаги е била, и тя е частта, която наистина се проваля.

Най-честият начин такъв проект да тръгне зле няма нищо общо с технологията. Трима души описват процеса по три различни начина, никой не забелязва и системата добросъвестно реализира един от трите. После я обвиняват, че е сгрешена, а всъщност се е случило това, че разногласието не е било решено, а автоматизирано.

Има и работи, които наистина не може да поеме: регулирани решения, при които грешният отговор струва пари, дълбока връзка с наследен счетоводен софтуер и голяма едновременна натовареност. Те заслужават собствен текст и имат такъв.